Изобщо не е синьо! Учени разкриха истинския цвят на земното небе
Поглеждайки нагоре в най-слънчевия ярък ден, какво виждаме? Изглежда, че отговорът е елементарен - блестящо синьо небе. Но какво в действителност виждаме - наследник азот или наследник О2? Всъщност всичко, което виждаме, е разсеяна слънчева светлина, пише
Майкъл Дж. Браун, професор по астрономия в университета Монаш, и професорът по астрономия в университета в Лайден, Марти Кеуърти, се включиха непринудено да оказват помощ да разберем какъв е същинският цвят на земното небе.
Известно е, че Слънцето излъчва необятен набор от забележима светлина, която ние възприемаме като бяла, само че в действителност тя включва всички цветове на дъгата. Когато слънчевата светлина минава през въздуха, атомите и молекулите в атмосферата разпръскват синята светлина във всички направления, доста по-силно от алената светлина. Този развой се назовава Релеево разпръскване и точно той обезпечава видимостта на бялото слънце и синьото небе в ясни дни.
При залез слънце този резултат се ускорява, тъй като слънчевата светлина би трябвало да премине през повече въздух, с цел да доближи до нас. Въпреки това, когато Слънцето е допустимо най-близо до хоризонта, съвсем цялата синя светлина се разсейва, което води до алено Слънце с по-сини цветове към него. Но в случай че всичко, което виждаме денем, е разсеяна слънчева светлина, тогава какъв е същинският цвят на земното небе? Астрономите поучават да го гледате през нощта.
Гледайки нощното небе, можем да забележим, че е ясно мрачно, само че не идеално черно - да, има забележима звездна светлина, само че самото небе също е светещо. Учените означават, че това въобще не е светлинно замърсяване, а в противен случай, естественото зарево на атмосферата.
Астрономите означават, че това зарево се назовава airglow и се образува от атоми и молекули в атмосферата. Във забележимата светлина кислородът излъчва зелена-червена светлина, хидроксилните молекули са червени, натриевият жълт, а азотът, макар количеството си във въздуха, не способства за мощното зарево на въздуха.
Различните цветове на светене се дължат на обстоятелството, че атомите и молекулите отделят несъмнено количество сила под формата на светлина. Например, на огромна надморска височина ултравиолетовата светлина е в положение да раздели кислородните молекули на двойки кислородни атоми и когато тези атоми по-късно се рекомбинират в молекули, те създават ясно изразена зелена светлина.
Любопитно е, че натриевите атоми съставляват единствено незначителна част от нашата атмосфера, само че те дефинират по-голямата част от нейното зарево и имат доста необикновен генезис - падащи " звезди ".
Ако погледнем към нощното небе във всеки явен ден и изчакаме малко, сигурно ще успеем да следим тези дребни метеори, формирани от нагряване и изпаряване на прахови частици в горната ни атмосфера. Когато падащите „ звезди “ се разпръскват по небето с към 11 километра в секунда на надморска височина от към 100 километра, те оставят след себе си диря от атоми и молекули. В резултат на това можем да забележим падащи „ звезди “ с разнообразни цветове според от атомите и молекулите, които съдържат, в това число малко количество натрий, а доста ярките метеори могат даже да оставят забележими следи от пушек.
Обобщавайки всичко нагоре, можем да кажем с убеденост, че земното небе въобще не е синьо, най-малко не всеки път. Нощното небе е оцветено със примес от зелено, жълто и алено, които са резултат от разсеяна слънчева светлина, О2 и натрий от падащи „ звезди “.
Превод: GlasNews
Майкъл Дж. Браун, професор по астрономия в университета Монаш, и професорът по астрономия в университета в Лайден, Марти Кеуърти, се включиха непринудено да оказват помощ да разберем какъв е същинският цвят на земното небе.
Известно е, че Слънцето излъчва необятен набор от забележима светлина, която ние възприемаме като бяла, само че в действителност тя включва всички цветове на дъгата. Когато слънчевата светлина минава през въздуха, атомите и молекулите в атмосферата разпръскват синята светлина във всички направления, доста по-силно от алената светлина. Този развой се назовава Релеево разпръскване и точно той обезпечава видимостта на бялото слънце и синьото небе в ясни дни.
При залез слънце този резултат се ускорява, тъй като слънчевата светлина би трябвало да премине през повече въздух, с цел да доближи до нас. Въпреки това, когато Слънцето е допустимо най-близо до хоризонта, съвсем цялата синя светлина се разсейва, което води до алено Слънце с по-сини цветове към него. Но в случай че всичко, което виждаме денем, е разсеяна слънчева светлина, тогава какъв е същинският цвят на земното небе? Астрономите поучават да го гледате през нощта.
Гледайки нощното небе, можем да забележим, че е ясно мрачно, само че не идеално черно - да, има забележима звездна светлина, само че самото небе също е светещо. Учените означават, че това въобще не е светлинно замърсяване, а в противен случай, естественото зарево на атмосферата.
Астрономите означават, че това зарево се назовава airglow и се образува от атоми и молекули в атмосферата. Във забележимата светлина кислородът излъчва зелена-червена светлина, хидроксилните молекули са червени, натриевият жълт, а азотът, макар количеството си във въздуха, не способства за мощното зарево на въздуха.
Различните цветове на светене се дължат на обстоятелството, че атомите и молекулите отделят несъмнено количество сила под формата на светлина. Например, на огромна надморска височина ултравиолетовата светлина е в положение да раздели кислородните молекули на двойки кислородни атоми и когато тези атоми по-късно се рекомбинират в молекули, те създават ясно изразена зелена светлина.
Любопитно е, че натриевите атоми съставляват единствено незначителна част от нашата атмосфера, само че те дефинират по-голямата част от нейното зарево и имат доста необикновен генезис - падащи " звезди ".
Ако погледнем към нощното небе във всеки явен ден и изчакаме малко, сигурно ще успеем да следим тези дребни метеори, формирани от нагряване и изпаряване на прахови частици в горната ни атмосфера. Когато падащите „ звезди “ се разпръскват по небето с към 11 километра в секунда на надморска височина от към 100 километра, те оставят след себе си диря от атоми и молекули. В резултат на това можем да забележим падащи „ звезди “ с разнообразни цветове според от атомите и молекулите, които съдържат, в това число малко количество натрий, а доста ярките метеори могат даже да оставят забележими следи от пушек.
Обобщавайки всичко нагоре, можем да кажем с убеденост, че земното небе въобще не е синьо, най-малко не всеки път. Нощното небе е оцветено със примес от зелено, жълто и алено, които са резултат от разсеяна слънчева светлина, О2 и натрий от падащи „ звезди “.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ